Говорящата кожа

Кадър от филма „Записки под възглавката“

По кожата ми са отпечатани милиони букви – дамгосана е от страниците, които съм държала в ръцете си. Левият ми безименен пръст например си има име – казва се топрод. Странно име, ще кажете. Нищо подобно – това е отпечатък от заглавието на първата книга, която прочетох самостоятелно, когато бях на 6 години – „Малката кибритопродавачка”. Понякога с периферното си зрение забелязвам остатъци по дланите си от стих на Дилън Томас, есе на Бродски, приказка на Хесе. Това се случва в онези специални моменти – когато реалността изтънява и съзнанието е на границата между две истории, а има нужда от поне няколко още, за да се опази от тъгата, мъчителните загуби и извънредните радости.

Няма нужда да празнувам Световния ден на книгата и авторското право. Защото всеки ден белязаните ми ръце докосват книга, а това е празник. Книгите са любимата ми лудост. Заемат 80 процента от времето ми, а често се промъкват и в другите 20. Имам и други мании, но тази е най-старата и най-трайната. И днес празнувам не книгите, а собствената си лудост!

Честит празник!